Околна среда и екология

Хълмистият терен има надморска височина от 300 до 937 м. На 400 м е разположен гр. Ябланица, а най-високата точка е на планината Драгоица, която е с височина - 937 м. Това разнообразие на ландшафта, характерно за Предбалкана се е отразило върху развитието на населените места и е определило до голяма степен поминъка на местното население. Стопански използваните земи са разположени на по–ниските места и заоблените възвишения, там където ерозията е по–слаба.

По–значителни възвишения тук са Драгойца, Ябланското бърдо и Лисец. На югоизток Ябланското бърдо образува три разклонения, разделени едно от друго с почти успоредни, без отточни карстови понижения при махалите “Гераня“, “Нановица” и “Върпей”. Карстът в този район е един от най–типичните за България. По повърхността му има множество овали, валози, пещери и пропасти. Най–голяма е пропастта “Бездънният пчелин” /40 х 25м/. Този карстов релеф особено вредно се отразява на растениевъдството, поради невъзможността за задържане вода на

От северозапад се издига Драгойца, чиито склонове са бронирани от титонски тип варовик. На северозапад се издига Батулската антиклинала, която е ориентирана в посока запад–изток. Изградена е от титонски варовици и неокомски мергели по периферията. В югозоподна посока се оформя синклинално понижение, по което минава шосето за гр. София. След това започва Гложенската антиклинала, от северното бедро на която се издига Лисец. Теренът е изграден от малмски варовици. В този дял варовиците са много по-слабо засегнати от карстификацията.

Карстовият релеф заема значителна част от територията на общината и оказва влияние върху повърхностния отток. Земеделските площи разположени върху карстов терен имат непостоянен режим на овлажнение в почвения слой. Селищата в карстовите райони имат затруднения при изграждането но водоснабдителна мрежа поради липсата на повърхностни водоизточници с относително постоянен дибит. Карстовите форми и особено наличието на много пещери са предпоставка за развитието на познавателния туризъм.

Карстовият характер на района не позволява образуването на повърхностнотечащи води. Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Единствената малка рекичка, която тече през самото селище Ябланица и влива водите си в р. Златна Панега е р. Ябланска /Каленик/. Нейните малки притоци Дълбошки дол, Леска, Късата долчина – носят минимални количества вода и това я прави неизползваема за стопански нужди. От западните склонове на Драгоица към р. Манаселска протичат също такива малки притоци.

Извън територията на община Ябланица от изток тече река Вит, а от запад р. Малък Искър. Поради окарстения релеф към р. Вит няма притоци. От периферните части на Ябланското землище към р. Малък Искър се спускат малки притоци, които също нямат стопанско значение.

Заетите водни площи са в размер на 2417 дка. С най–голямо стопанско значение е извора “Глава Панега”. Водните запаси на този извор имат голям икономически ефект не само за община Ябланица, а и за съседните общини, включени във водоснабдителната група “Златна Панега“.

На територията на общината има 9 микроязовира в отделните населени места заемащи площ от 570 дка. Съответните язовири са зарибени и способстват за развитието на спортния риболов.

Птичето разнообразие на територията на община Ябланица и околностите до момента не са били обект на специални проучвания. Градът се намира сравнително близко до Искърския пролом, който представлява “…удобен екологичен улей, през който преминават прелетните пътища на много видове птици, за които ветровити плата и върхове на Стара планина представляват трудно преодолима преграда.” /Симеонов, 1967г./. Тук могат да се срещнат:

- малък гмурец – наблюдавани единични екземпляри
- голям корморан – наблюдавани по–често в яз. Добревци
- малък воден бик – наблюдаван в периода 1995-1998 г.
- сива чапла – често наблюдавана
- черен щъркел – през 2000г. бяха открити две гнезда – едното на стената на пропастна пещера /с дълбочина 40м/, а другото – на скалния венец “Зъба“ на Драгоица /на около 700м н.вм./. Първото гнездо има вид на доста старо и вероятно е било използвано дълго време преди това. Гнездото на Драгоица със сигурност е от същата година. На 09. 04. 2000г е забелязан един черен щъркел. През следващата година там няма вече гнездо. Гнездото в пропастната пещера североизточно от града е разположено на скрито и спокойно място, въпреки че до него минава пътя за гр.Тетевен. През 2000 г. там успешно бяха отгледани 4 малки, а през 2001 – 2.

Срещат се сравнително често: бял щъркел, зеленоглава патица, лятно бълне, осояд, орел змияр, през 2000г беше забелязана една двойка в Липово, тръстиков блатар, голям ястреб, ливаден блатар, малък ястреб, обикновен мишелов, сокол скитник, яребица, пъдпъдък, малка пъструшка, обикновена калугерица, домашен гълъб, гугутка, папуняк, лястовица, врана, гарван

Костни риби – речен кефал, лин, шаран, обикновена кротушка, слънчена рибка, костур и др.

Земноводни – обикновен тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, голяма водна жаба, горска дългокрака жаба и др.

Влечуги – шипобедрена костенурка, стенен гущер, зелен гущер, слепок, обикновена водна змия, сива водна змия, смок мишкар, медянка, голям стрелец, пепелянка /11 вида/.

Бозайници – таралеж, къртица, див заек, катерица, лалугер, горски сънливец, полска мишка, домашна мишка, сив плъх, черен плъх, белка, невестулка, черен пор, язовец, видра, лисица, дива котка, дива свиня, сърна /45 вида/.

На територията на общината са установени доста видове гъби. От особен стопански интерес са ядливите видове като: бронзовата, дъбовата, обикновената манатарки, пачия крак, орешка и др.

Територията на общината е богата на лечебни растения и билки. През 2002 г. е приета Програма за лечебните растения, като бе направено проучване на видовия състав и количествата на диворастящите лечебни растения (плодове и билки) за земите стопанисвани от Общината. Това са диворастящи билки и други лечебни растения, доста от които имат ресурсно значение.